В Сърбия подеха на нов глас старата антибългарска пропаганда - защо?
проф. Лозан Митев
Поредната антибългарска изява – Изложбата „ Българските злодейства в окупирана Сърбия 1915-1918 година “, открита на 27.12.2022 година в юридическия факултет на Белградския университет, провокира у нас още веднъж добре познати еднотипни реакции на:
-Медиите - обявление на публично-медиен яд и осъждане;
-Външно министерство - нота на дипломатическо противоречие, вяра и очакване от формален Белград за Европейски метод към историята и взаимното общуване;
-Научно-историческите среди, църквата, армията – гузно мълчание;
-Политически водачи и организации – неуважение и безотговорна неангажираност.
Всичко, несъмнено, за 2-3 дни и след това още веднъж забвение, безучастие и безметежност…до последваща поредна провокация на вълната на омразата, след което същия вид реакция. Както споделя народа „ Керванът си върви, кучетата лаят “. И по този начин България още веднъж и още веднъж ще бъде отново
в ситуацията на нарушителя, признака на злото
тъй като тези, които имат ролята да разрешат и преодолеят тази към този момент вековна обстановка, не желаят, не могат, не знаят какво да се направи.
Постоянното провокиране на антибългаризма в Сърбия има дълга история, само че неговата последна вълна стартира от 2008 година посредством тематиката за „ Българските зверства в Сърбия 1915-1918 година, а точно:
-Инициативите на Сръбската православна черква (Вранска епархия), свързани с прогласяването на Сурдулишките мъченици (обвинения против България в изтребване на над 3000 души в Сурдулица) от 2008 г.;
-Провеждане на научни конференции и обществени изяви за проучване на Българските зверства в Сърбия през Първата международна война от 2015 г.;
-Изявленията на Александър Вучич по време на честванията на 100 годишнината на Топличката буна 2017 г.;
-Критиките на Ивица Дачич през 2020 за Европеизиране на проблемите на Българското население в Сърбия;
-Медийните изяви на Милован Дрецун, Драган Симеунович, Милован Писари за Българските зверства в интервала 2020-2022 г.;
-Акциите по арестуване на паметната плоча отдадена на жертвите при нападението на Босилеград от Коста Пекянъц 1917 година и разстройване на концепцията за помиряване сред двата народа;
-Включване на медиите РТС, НТС, Медийната група в Южна Сърбия в разпространяване на антибългарски медийни материали;
-Приобщаване на просветителната система в посредством литературни състезания на тематика „ Сурдулишките мъченици “ от 2020 година и други
Всички тези „ елементи “ дават съображение да се направи заключението, че става дума за една систематична и координирана стратегия, в която
обликът на врага в лицето на България има доста дълбоки цели и тактика
излизащи надалеч от чисто историческия и надълбоко честен въпрос за истината по отношение на закононарушенията и жертвите по време на войната от 1915 -1918 г.
Тази добре проведена и трайно поддържана агитация против България, изключително след влизането на страната ни в Европейския съюз визира не толкова взаимоотношенията сред България и Сърбия. В тази акция са вложени доста по-широк набор от цели, които са свързани преди всичко с поддържането на психическата основа за интегритет и подготвеност измежду обществото в Сърбия, ориентирани към реализиране на националистическите упоритости и политически проекти за създаване на Сръбския свят. Една рискова политическа концепция, която търси реваншизъм за златните времена на Сръбска Югославия или
Велика Сърбия да бъде още веднъж господстващ фактор на Балканите
В тактиката за Сръбския свят надалеч не се виждат светлините на общоевропейско културно, икономическо и мисловно пространство, за разрешаване вековните несъгласия сред Балканските страни, преоткриване на концепцията за взаимно общуване учредено на взаимно ценене без надмощие и принуждение. Напротив, в тази теория прозират правилата на Начертанието от 1844 година и всички детайли на националния национализъм от края на 19 и началото на 20 век. Сякаш още са живи думите на самия Гарашанин: на Сърбия е нужна агресия по всички вероятни начини-било посредством политика, било посредством война.
Най-нагледните проявления на този национализъм бяха спора с Хърватско, Косовската рецесия, Босненската война и това, което нас визира – „ Окончателното решение “ на Българския въпрос обвързван със
ориста на нашите сънародници в Западните околности
Той бе решен точно през последните 20 години посредством практическото обезлюдяване на окупираните от Сърбия през 1920 година области в Трънско, Босилеградско, Царибродско и Кулско, които през днешния ден се намират в последната фаза на демографска злополука. Ето за какво, антибългарската агитация би трябвало да се преглежда като съставна част от цялостния развой на идеологическа война против Българи, Албанци, Хървати, Босненски мюсюлмани – страни и общества, които съгласно Белград заплашват пълноценното създаване на Сръбския свят в действителностите на 21 век.
Вземайки поради непоклатимостта на тези характерности в политическия светоглед и активност на Сърбия от крал Михаил Обренович, до Милошевич и неговите най-верни възпитаници, които ръководят през днешния ден Сърбия, би трябвало да се направи доста по-задълбочено осмисляне на основните цели, към които е ориентирана тази несъответстваща за 21 век антибългарска агитация. Накъде и към какво, в действителност, е ориентирана медийната война посредством потреблението на „ демона “ България от днешния политически режим в Сърбия в
подтекста на доктрината „ Сръбски свят “?
При всяко състояние, прекомерно наивно е да се приказва за дейно влияние и въздействие на тази агитация в България. Напротив. Безсмислието на сходна теза се потвърждава от непрестанните заявления за другарство от най-висшите политически институции и представители на двете страни повече от 20 години. Друг значим мотив е и забележителната икономическа обязаност на България в интерес на сръбските национални ползи от времето на Югоембаргото, приватизацията в България, от съдействието в енергетиката с прокарването на Турски поток за Сърбия. Не по-малко важен мотив е и безусловната политическа поддръжка на България за участието на Сърбия в Европейския съюз защитавана непрестанно от 2010 година, от насочването на Европейски средства и фондове посредством България в Сърбия, от съдействието в подземния свят, културата и т.н.
И още нещо, в Сърбия са изцяло наясно, че публичните и политически реакции в България на сходен вид агитация са изцяло официални и безобидни. Те нямат никакво въздействие върху действителните процеси в двустранните връзки. Върху тях въздействат напълно различен вид фактори. Остава неяснотата дали това е заради съществуването на тежки подмолни зависимости на политическите водачи в България или въз основа на обичайно идеологическа и геополитическа взаимност поддържана от наследниците на ония политически и конспиративно-терористически структури в България, които в тъмните времена от интервала 1919-1935 година работеха против Българската страна взаимно с крайния сръбски шовинизъм за превръщането на Отечеството ни или в руска комунистическа губерния или в третостепенна област на Интегрална Югославия под скиптъра на Александър Караджорджевич.
По-логично е цялата акция „ Българските закононарушения през първата международна война “ да обслужва напълно други ползи и цели. Най-напред е значимо да се подчертае, че това обвиняване е част от общата идея за нуждата от облика на врага - част от Сръбското национално съзнание. В тази роля за Сърбия са точно тези народи, които отстояват своята национална автономия и се опълчват на Сръбския хегемонизъм на Балканите. Традиционно това са албанците, хърватите, босненските мюсюлмани и българите.
Днес тази формулировка на противников нации има значимо значение що се касае за Сърбия, толкоз и за ползите на Русия в нейните старания за стратегическо въздействие в Европа и владичество над Балканите.
В какво се състои този на пръв взор абсурд?
Анализът на политическите процеси на Балканите през 21 век демонстрира, че медийно-пропагандна психическата война, съчетана с икономическо, политическо и обществено ерозиране в посочените нации, се води за компрометиране на обществата и страните с проевропейска ориентировка. Тази компрометация, с изключение на отслабването на проевропейски насочените страни и общества, цели да осуети проевропейски публични настройки и държавни политики както в самата Сърбия, по този начин и в Северна Македония, Косово, Черна Гора и Босна - нестабилни страни, които са предмет на аспирации както от Сръбския свят, по този начин и от геополитическите проекти на Русия. Става дума за Западните Балкани.
Борбата на Руската империя против проевропейската ориентировка измежду Балканските нации, в действителност е една константа за съветската политика и въздействие в региона. За доказателство може да ни послужат освен откровенията на Николай Игнатиев – диригентът на Балканската политика на Руската империя през 60те и 70те години на 19 век, само че също по този начин с политиката на Русия по отношение на Черна Гора, Османската империя и схваща се- самата Сърбия. Действията на Русия против всяка форма на Европейско въздействие виждаме и в нашата история: разбиването на ТБЦК, опълчването против Българската екзархия, фактическото заличаване на Вътрешната революционна организация на Васил Левски, делото на Съединението, тъмните операции свързани със Сръбско-Българската война, опитите за заличаване на Българската държавност и доста други, които обективно демитологизираха хипнотично изгражданите идеологемата за дядо Иван, идеалния облик на православието, безкористността на славянофилството като съставки на русофилството, само че инструментализирани в политически и институционално-организационни фактори за установяване на ориста на нашия народ.
В съответния случай, усилената приложимост на медийно-пропагандната матрица за „ Българските жестокости през първата международна война “, се съгласува с друга
добре развита хибридна война против страната ни
представяща съвременна България като провалена страна и общество вследствие участието й в Европейския съюз и НАТО, заставайки за следващ път на неверната страна на историята. Така заклеймяването на България от епохата на Първата международна война, поради нейното „ изменничество “, и закононарушения по отношение на православието, славянството и русофилството, се наслагва сполучливо чрез психически манипулативен прийом пораждащ елементарно омерзение и ненавист и към днешна България, към демократичните полезности, към Европейската концепция и съюз.
„ Плашилото “ България в действителност е предопределено за дейно основаване на антизападни и антиевропейски настроения в необятното пространство на проектирания Сръбския свят, изключително там, където през днешния ден се води вътрешна гражданска психическа и политическа борба за геостратегическа ориентировка – Северна Македония, Черна гора, Косово, Босна, както и големия брой сръбски и просръбски общности в света.
Разбира се, не трябва да убягва от внимание и събитието, че в новия световен информативен свят, успеваемостта на една агитация зависи от въвеждането на софтуерни механизми за постигане да сериозно огромен брой медийни потребители. Ето за какво, в новата пропагандна война на антибългаризма в Сърбия все по-често се ползват и детайлите на потреблението на британския език, новите форми на медийни жанрове, модерна хармония и книжовност като средство за преодоляване и разпространяване на тези идеологеми измежду всеобщата, само че и в същото време изцяло незапозната и неподготвена публика в историческо и политическо отношение, която е потребител на тази агитация в цифровото пространство по целия свят.
Очебиен образец за това ни дава подмяната на класическата формула за „ Българските жестокости в Сърбия “, където неотдавна бе възприето: „ Българските жестокости в Сърбия и Македония “. Това допълнение би трябвало да се преглежда въз основа на констатацията, че сръбските медии в Северна Македония имат доста огромно въздействие и степен на доверие измежду неалбанското население на страната, за разлика от цялостното уединяване и съмнение към медиите от България.
Безусловно, антибългарската реторика на Белград има своята психическа успеваемост и измежду другите евентуални обекти за присъединение към Сръбския свят - Черна Гора, Косово, Босна и Херцеговина. Фактът, че измежду тези общности битката за основаване на антиевропейски настройки и политики е в разгара си, подсказва, че антибългарската реторика е единствено един от съставените елементи на тази тактика.
Редно е в България да се осъзнае необятния мащаб на актуалната хибридна война, която се води на Балканите и мястото, което тя заема в нея като облик на злото. Несъмнено, за построяването на подобен облик огромна роля играят и вътрешните процеси на ерозия в нашето общество. Така да вземем за пример, неналичието на гражданска просвета и социална взаимност, съчетана с
мощните въздействия на дирижираното от Москва комунистическо-мафиотското задкулисие
овладяло икономическата, политическа и държавна власт, всекидневно обезсилват живителните качества на нашето общество трансформирайки го в най-бедната страна на Европейския съюз и страната с тежки провали в демографско, културно-духовно, обществено и екологическо отношение.
Важна част от рецесията на политическата система и слабостта на нашето общество е и неспособността на комунистическо-мафиотското задкулисие да построи съответна на актуалния свят и работеща социална национална тактика и теория, в която всеки жител да вижда своето бъдеще в действителни и обективни контури. Причината за това е, че тази властова конструкция няма национална еднаквост, а има олигархичен темперамент и всъщност е колониално феодално образувание. Тоест, тази политическа система е неспособна да построява едно всеобщо заслужено и почтено бъдеще. Тя не може да генерира политически хрумвания и полезности сплотяващи нашето общество с полезностите на актуалния свят и вероятностите на бъдещето. Вследствие на това е и неспособността на тази политическа система да позволи и съответния проблем сред България и Сърбия. Не толкоз с обвиняванията против България в осъществен геноцид. Този въпрос е юридически, исторически, теоретичен и честен. Той е решим посредством използването на класическите средства и принадлежности в тези четири области.
Макар и на пръв взор надалеч от съответната тематика, разглеждането на сходен вид процеси в България са нужни с цел да се надмогне яловото вторачване и безидейно реагиране на всяка съответна провокация, в до болежка познатите взаимоотношения сред България и Сърбия: в тинята на хем най-хубаво другарство, хем на втълпяване на ненавист, особено за патопсихологията.
Вторачването в „ следващото дърво “ на антибългарската агитация
не трябва да ни прави слепи с цел да не забележим „ гората “ на хибридната война
която има доста по-голям обсег, обсег и систематичност, има разнообразни източници, тема и художествено креативен форми. Тази хибридна война се води в съгласие от модерната мекедонистична агитация, антиевропейската, проруска и просръбска агитация в самата България, пропагандната война в границите на религиозните въпроси с ясно политическа и етнофилетична устременост, антибългарската агитация в Русия и рускоезичния свят. Общата цел на този богат инструментариум, в който България е и цел и средство би трябвало да бъде съзнателен непременно, в случай че желаеме да защитим публичната си идентичност, просвета, историческа стойност и модерни права на пълноправен и влиятелен член на цивилизацията. Ако отбраната на родината за Украйна през днешния ден се взема решение в окопите на фронта, то отбраната на нашето Отечество към момента може да се реализира на осведомителното поле, а в по-стратегически проект в построяването на радикално друг вид просветна и възпитателна система за младото потомство учредена на морални полезност и цивилен отговорности. Ефективната отбрана на нашата идентичност като част от Европейската просвета постанова интелектуалния хайлайф да излезе от своето удобно прикритие на институционалното застъпничество и безгръбначно битие с цел да може да бъде освен пример и източник на истина, полезности и хрумвания, само че и да извърши своята задача за духовно обединяване и отбрана за бъдещото битие на личния си народ.
Правото и волята да съществуваме почтено, както ни завеща Васил Левски, не може да бъде поверено в ръцете и волята на настойници. То би трябвало да се построява посредством осъзнаването на тестването и отговорността да си свободен. Това право се крепи на гражданска взаимност и политическа правдивост, посредством държавническа отговорност и правда от всеки член на обществото, което може да бъде обезпечено единствено в случай че в нашата страна живеят хора, които отстояват и ценят Свободата за себе си и за другите, които умеят да я пазят и отстояват посредством справедливостта и истината. Правото и достолепието да съществуваме изисква да бъдем наедно с другите народи в Европейското семейство сложило за основа над всичко законите на човечността, а не да съществуваме покорно от духовно и политическо изтощение подлагани на унижения и ругатни.
Поредната антибългарска изява – Изложбата „ Българските злодейства в окупирана Сърбия 1915-1918 година “, открита на 27.12.2022 година в юридическия факултет на Белградския университет, провокира у нас още веднъж добре познати еднотипни реакции на:
-Медиите - обявление на публично-медиен яд и осъждане;
-Външно министерство - нота на дипломатическо противоречие, вяра и очакване от формален Белград за Европейски метод към историята и взаимното общуване;
-Научно-историческите среди, църквата, армията – гузно мълчание;
-Политически водачи и организации – неуважение и безотговорна неангажираност.
Всичко, несъмнено, за 2-3 дни и след това още веднъж забвение, безучастие и безметежност…до последваща поредна провокация на вълната на омразата, след което същия вид реакция. Както споделя народа „ Керванът си върви, кучетата лаят “. И по този начин България още веднъж и още веднъж ще бъде отново
в ситуацията на нарушителя, признака на злото
тъй като тези, които имат ролята да разрешат и преодолеят тази към този момент вековна обстановка, не желаят, не могат, не знаят какво да се направи.
Постоянното провокиране на антибългаризма в Сърбия има дълга история, само че неговата последна вълна стартира от 2008 година посредством тематиката за „ Българските зверства в Сърбия 1915-1918 година, а точно:
-Инициативите на Сръбската православна черква (Вранска епархия), свързани с прогласяването на Сурдулишките мъченици (обвинения против България в изтребване на над 3000 души в Сурдулица) от 2008 г.;
-Провеждане на научни конференции и обществени изяви за проучване на Българските зверства в Сърбия през Първата международна война от 2015 г.;
-Изявленията на Александър Вучич по време на честванията на 100 годишнината на Топличката буна 2017 г.;
-Критиките на Ивица Дачич през 2020 за Европеизиране на проблемите на Българското население в Сърбия;
-Медийните изяви на Милован Дрецун, Драган Симеунович, Милован Писари за Българските зверства в интервала 2020-2022 г.;
-Акциите по арестуване на паметната плоча отдадена на жертвите при нападението на Босилеград от Коста Пекянъц 1917 година и разстройване на концепцията за помиряване сред двата народа;
-Включване на медиите РТС, НТС, Медийната група в Южна Сърбия в разпространяване на антибългарски медийни материали;
-Приобщаване на просветителната система в посредством литературни състезания на тематика „ Сурдулишките мъченици “ от 2020 година и други
Всички тези „ елементи “ дават съображение да се направи заключението, че става дума за една систематична и координирана стратегия, в която
обликът на врага в лицето на България има доста дълбоки цели и тактика
излизащи надалеч от чисто историческия и надълбоко честен въпрос за истината по отношение на закононарушенията и жертвите по време на войната от 1915 -1918 г.
Тази добре проведена и трайно поддържана агитация против България, изключително след влизането на страната ни в Европейския съюз визира не толкова взаимоотношенията сред България и Сърбия. В тази акция са вложени доста по-широк набор от цели, които са свързани преди всичко с поддържането на психическата основа за интегритет и подготвеност измежду обществото в Сърбия, ориентирани към реализиране на националистическите упоритости и политически проекти за създаване на Сръбския свят. Една рискова политическа концепция, която търси реваншизъм за златните времена на Сръбска Югославия или
Велика Сърбия да бъде още веднъж господстващ фактор на Балканите
В тактиката за Сръбския свят надалеч не се виждат светлините на общоевропейско културно, икономическо и мисловно пространство, за разрешаване вековните несъгласия сред Балканските страни, преоткриване на концепцията за взаимно общуване учредено на взаимно ценене без надмощие и принуждение. Напротив, в тази теория прозират правилата на Начертанието от 1844 година и всички детайли на националния национализъм от края на 19 и началото на 20 век. Сякаш още са живи думите на самия Гарашанин: на Сърбия е нужна агресия по всички вероятни начини-било посредством политика, било посредством война.
Най-нагледните проявления на този национализъм бяха спора с Хърватско, Косовската рецесия, Босненската война и това, което нас визира – „ Окончателното решение “ на Българския въпрос обвързван със
ориста на нашите сънародници в Западните околности
Той бе решен точно през последните 20 години посредством практическото обезлюдяване на окупираните от Сърбия през 1920 година области в Трънско, Босилеградско, Царибродско и Кулско, които през днешния ден се намират в последната фаза на демографска злополука. Ето за какво, антибългарската агитация би трябвало да се преглежда като съставна част от цялостния развой на идеологическа война против Българи, Албанци, Хървати, Босненски мюсюлмани – страни и общества, които съгласно Белград заплашват пълноценното създаване на Сръбския свят в действителностите на 21 век.
Вземайки поради непоклатимостта на тези характерности в политическия светоглед и активност на Сърбия от крал Михаил Обренович, до Милошевич и неговите най-верни възпитаници, които ръководят през днешния ден Сърбия, би трябвало да се направи доста по-задълбочено осмисляне на основните цели, към които е ориентирана тази несъответстваща за 21 век антибългарска агитация. Накъде и към какво, в действителност, е ориентирана медийната война посредством потреблението на „ демона “ България от днешния политически режим в Сърбия в
подтекста на доктрината „ Сръбски свят “?
При всяко състояние, прекомерно наивно е да се приказва за дейно влияние и въздействие на тази агитация в България. Напротив. Безсмислието на сходна теза се потвърждава от непрестанните заявления за другарство от най-висшите политически институции и представители на двете страни повече от 20 години. Друг значим мотив е и забележителната икономическа обязаност на България в интерес на сръбските национални ползи от времето на Югоембаргото, приватизацията в България, от съдействието в енергетиката с прокарването на Турски поток за Сърбия. Не по-малко важен мотив е и безусловната политическа поддръжка на България за участието на Сърбия в Европейския съюз защитавана непрестанно от 2010 година, от насочването на Европейски средства и фондове посредством България в Сърбия, от съдействието в подземния свят, културата и т.н.
И още нещо, в Сърбия са изцяло наясно, че публичните и политически реакции в България на сходен вид агитация са изцяло официални и безобидни. Те нямат никакво въздействие върху действителните процеси в двустранните връзки. Върху тях въздействат напълно различен вид фактори. Остава неяснотата дали това е заради съществуването на тежки подмолни зависимости на политическите водачи в България или въз основа на обичайно идеологическа и геополитическа взаимност поддържана от наследниците на ония политически и конспиративно-терористически структури в България, които в тъмните времена от интервала 1919-1935 година работеха против Българската страна взаимно с крайния сръбски шовинизъм за превръщането на Отечеството ни или в руска комунистическа губерния или в третостепенна област на Интегрална Югославия под скиптъра на Александър Караджорджевич.
По-логично е цялата акция „ Българските закононарушения през първата международна война “ да обслужва напълно други ползи и цели. Най-напред е значимо да се подчертае, че това обвиняване е част от общата идея за нуждата от облика на врага - част от Сръбското национално съзнание. В тази роля за Сърбия са точно тези народи, които отстояват своята национална автономия и се опълчват на Сръбския хегемонизъм на Балканите. Традиционно това са албанците, хърватите, босненските мюсюлмани и българите.
Днес тази формулировка на противников нации има значимо значение що се касае за Сърбия, толкоз и за ползите на Русия в нейните старания за стратегическо въздействие в Европа и владичество над Балканите.
В какво се състои този на пръв взор абсурд?
Анализът на политическите процеси на Балканите през 21 век демонстрира, че медийно-пропагандна психическата война, съчетана с икономическо, политическо и обществено ерозиране в посочените нации, се води за компрометиране на обществата и страните с проевропейска ориентировка. Тази компрометация, с изключение на отслабването на проевропейски насочените страни и общества, цели да осуети проевропейски публични настройки и държавни политики както в самата Сърбия, по този начин и в Северна Македония, Косово, Черна Гора и Босна - нестабилни страни, които са предмет на аспирации както от Сръбския свят, по този начин и от геополитическите проекти на Русия. Става дума за Западните Балкани.
Борбата на Руската империя против проевропейската ориентировка измежду Балканските нации, в действителност е една константа за съветската политика и въздействие в региона. За доказателство може да ни послужат освен откровенията на Николай Игнатиев – диригентът на Балканската политика на Руската империя през 60те и 70те години на 19 век, само че също по този начин с политиката на Русия по отношение на Черна Гора, Османската империя и схваща се- самата Сърбия. Действията на Русия против всяка форма на Европейско въздействие виждаме и в нашата история: разбиването на ТБЦК, опълчването против Българската екзархия, фактическото заличаване на Вътрешната революционна организация на Васил Левски, делото на Съединението, тъмните операции свързани със Сръбско-Българската война, опитите за заличаване на Българската държавност и доста други, които обективно демитологизираха хипнотично изгражданите идеологемата за дядо Иван, идеалния облик на православието, безкористността на славянофилството като съставки на русофилството, само че инструментализирани в политически и институционално-организационни фактори за установяване на ориста на нашия народ.
В съответния случай, усилената приложимост на медийно-пропагандната матрица за „ Българските жестокости през първата международна война “, се съгласува с друга
добре развита хибридна война против страната ни
представяща съвременна България като провалена страна и общество вследствие участието й в Европейския съюз и НАТО, заставайки за следващ път на неверната страна на историята. Така заклеймяването на България от епохата на Първата международна война, поради нейното „ изменничество “, и закононарушения по отношение на православието, славянството и русофилството, се наслагва сполучливо чрез психически манипулативен прийом пораждащ елементарно омерзение и ненавист и към днешна България, към демократичните полезности, към Европейската концепция и съюз.
„ Плашилото “ България в действителност е предопределено за дейно основаване на антизападни и антиевропейски настроения в необятното пространство на проектирания Сръбския свят, изключително там, където през днешния ден се води вътрешна гражданска психическа и политическа борба за геостратегическа ориентировка – Северна Македония, Черна гора, Косово, Босна, както и големия брой сръбски и просръбски общности в света.
Разбира се, не трябва да убягва от внимание и събитието, че в новия световен информативен свят, успеваемостта на една агитация зависи от въвеждането на софтуерни механизми за постигане да сериозно огромен брой медийни потребители. Ето за какво, в новата пропагандна война на антибългаризма в Сърбия все по-често се ползват и детайлите на потреблението на британския език, новите форми на медийни жанрове, модерна хармония и книжовност като средство за преодоляване и разпространяване на тези идеологеми измежду всеобщата, само че и в същото време изцяло незапозната и неподготвена публика в историческо и политическо отношение, която е потребител на тази агитация в цифровото пространство по целия свят.
Очебиен образец за това ни дава подмяната на класическата формула за „ Българските жестокости в Сърбия “, където неотдавна бе възприето: „ Българските жестокости в Сърбия и Македония “. Това допълнение би трябвало да се преглежда въз основа на констатацията, че сръбските медии в Северна Македония имат доста огромно въздействие и степен на доверие измежду неалбанското население на страната, за разлика от цялостното уединяване и съмнение към медиите от България.
Безусловно, антибългарската реторика на Белград има своята психическа успеваемост и измежду другите евентуални обекти за присъединение към Сръбския свят - Черна Гора, Косово, Босна и Херцеговина. Фактът, че измежду тези общности битката за основаване на антиевропейски настройки и политики е в разгара си, подсказва, че антибългарската реторика е единствено един от съставените елементи на тази тактика.
Редно е в България да се осъзнае необятния мащаб на актуалната хибридна война, която се води на Балканите и мястото, което тя заема в нея като облик на злото. Несъмнено, за построяването на подобен облик огромна роля играят и вътрешните процеси на ерозия в нашето общество. Така да вземем за пример, неналичието на гражданска просвета и социална взаимност, съчетана с
мощните въздействия на дирижираното от Москва комунистическо-мафиотското задкулисие
овладяло икономическата, политическа и държавна власт, всекидневно обезсилват живителните качества на нашето общество трансформирайки го в най-бедната страна на Европейския съюз и страната с тежки провали в демографско, културно-духовно, обществено и екологическо отношение.
Важна част от рецесията на политическата система и слабостта на нашето общество е и неспособността на комунистическо-мафиотското задкулисие да построи съответна на актуалния свят и работеща социална национална тактика и теория, в която всеки жител да вижда своето бъдеще в действителни и обективни контури. Причината за това е, че тази властова конструкция няма национална еднаквост, а има олигархичен темперамент и всъщност е колониално феодално образувание. Тоест, тази политическа система е неспособна да построява едно всеобщо заслужено и почтено бъдеще. Тя не може да генерира политически хрумвания и полезности сплотяващи нашето общество с полезностите на актуалния свят и вероятностите на бъдещето. Вследствие на това е и неспособността на тази политическа система да позволи и съответния проблем сред България и Сърбия. Не толкоз с обвиняванията против България в осъществен геноцид. Този въпрос е юридически, исторически, теоретичен и честен. Той е решим посредством използването на класическите средства и принадлежности в тези четири области.
Макар и на пръв взор надалеч от съответната тематика, разглеждането на сходен вид процеси в България са нужни с цел да се надмогне яловото вторачване и безидейно реагиране на всяка съответна провокация, в до болежка познатите взаимоотношения сред България и Сърбия: в тинята на хем най-хубаво другарство, хем на втълпяване на ненавист, особено за патопсихологията.
Вторачването в „ следващото дърво “ на антибългарската агитация
не трябва да ни прави слепи с цел да не забележим „ гората “ на хибридната война
която има доста по-голям обсег, обсег и систематичност, има разнообразни източници, тема и художествено креативен форми. Тази хибридна война се води в съгласие от модерната мекедонистична агитация, антиевропейската, проруска и просръбска агитация в самата България, пропагандната война в границите на религиозните въпроси с ясно политическа и етнофилетична устременост, антибългарската агитация в Русия и рускоезичния свят. Общата цел на този богат инструментариум, в който България е и цел и средство би трябвало да бъде съзнателен непременно, в случай че желаеме да защитим публичната си идентичност, просвета, историческа стойност и модерни права на пълноправен и влиятелен член на цивилизацията. Ако отбраната на родината за Украйна през днешния ден се взема решение в окопите на фронта, то отбраната на нашето Отечество към момента може да се реализира на осведомителното поле, а в по-стратегически проект в построяването на радикално друг вид просветна и възпитателна система за младото потомство учредена на морални полезност и цивилен отговорности. Ефективната отбрана на нашата идентичност като част от Европейската просвета постанова интелектуалния хайлайф да излезе от своето удобно прикритие на институционалното застъпничество и безгръбначно битие с цел да може да бъде освен пример и източник на истина, полезности и хрумвания, само че и да извърши своята задача за духовно обединяване и отбрана за бъдещото битие на личния си народ.
Правото и волята да съществуваме почтено, както ни завеща Васил Левски, не може да бъде поверено в ръцете и волята на настойници. То би трябвало да се построява посредством осъзнаването на тестването и отговорността да си свободен. Това право се крепи на гражданска взаимност и политическа правдивост, посредством държавническа отговорност и правда от всеки член на обществото, което може да бъде обезпечено единствено в случай че в нашата страна живеят хора, които отстояват и ценят Свободата за себе си и за другите, които умеят да я пазят и отстояват посредством справедливостта и истината. Правото и достолепието да съществуваме изисква да бъдем наедно с другите народи в Европейското семейство сложило за основа над всичко законите на човечността, а не да съществуваме покорно от духовно и политическо изтощение подлагани на унижения и ругатни.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ